Повечето от нас, свързват прилепите именно с пещерите. Въпреки, че не всички видове са тясно свързани с тях, пещерите наистина са едно от най-значимите местообитания за прилепите, като убежища, място за презимуване или размножаване.
Най-голямо е значението на пещерите за т.нар. пещерни видове. Те се срещат в пещерите през цялата година и обикновено са тясно свързани с карстовите райони. Такива са следните видове: голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), южен подковонос – (Rhinolophus euryale), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), голям нощник (Myotis myotis), остроух нощник (Myotis blythi)i, дългопръст нощник (Myotis capaccinii), пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii), трицветен нощник (Myotis emarginatus).
Други видове прекарват различни периоди от живота си в пещерите (такива в България са поне 11 вида).
Често прилепите образуват в пещерите големи струпвания – прилепни колонии, които са впечатлявали човека и са го карали да свързва прилепите именно и основно с пещерите. Понякога те достигат численост от над 100 хиляди индивида в една единствена пещера.
Струпването на прилепите в пещерите, огромното им значение като места за размножаване, отглеждане на малките или презимуване, съчетани с лесната достъпност на много прилепни пещери и липсата на информираност, определя критичното им значение за опазването на прилепите.
Прилепите в пещерите са особено уязвими през два периода:
- 15 май – 30 юли – периода на раждане и отглеждане на малките;
- 1 декември – 30 март – периода на презимуването, когато прилепите са в състояние на зимен сън.
През тези периоди всяко проникване или посещение на пещерите, което предизвиква безпокойството на прилепите е не само нежелателно, но и нарушение на закона.
Зимен сън (хибернация) - 1 декември до 30 март
В нашите географски ширини, ниските температури през зимата са причина за липсата на насекоми, които са основната храна на прилепите. Това е причината те да прекарват зимата в състояние на “зимен сън” или хибернация, в очакване на пролетта. За целта някои видове прилепи обикновено използват пещерите и изоставени минни галерии. Температурата трябва да е сравнително постоянна - от 2 до 13 градуса. Някои видове (напр. дългопръсти нощници, пещерни дългокрили) са по-студенолюбиви и зимуват близо до входа при температури 2 - 4 градуса. Подковоносите прилепи са по-топлолюбиви и зимуват в убежища с температури от 6 до 13 градуса.
По време на зимуване, много от видовете образуват многочислени колонии от плътно прилепени един до друг екземпляри. По този начин те запазват телесната си топлина. В зависимост от вида, на един квадратен метър може да зимуват средно между 1000 до 2200 екз.
В състояние на зимен сън жизнените процеси и метаболозма са значително намалени и сърцето бие едва 5-6 пъти в минута. През този период прилепите използват натрупаните в тялото си енергийни запаси. Всяко безпокойство по време на хибернацията причинява рязко повишаване на температурата на тялото, което е нужно на прилепа за да излезе от състоянието на вцепенение и да може да напусне убежището си. При това той губи много енергия, която е от жизненоважно значение за оцеляването му през зимата.
Многократно безпокойство по време на зимуването може да е причина за изчерпването на тези енергийни запаси и масово измиране на цели прилепни колонии.
Размножаване: 15 май – 30 юли
През този период бременните женски формират колонии в пещерите, в които раждат и отглеждат своите малки. В първите дни от живота си бебета прилепи са напълно безпомощни без своите майки, които ги кърмят, а по-късно и хранят. През този период майките носят своите малки със себе си или ги отглеждат в своеобразни “детски градини”, където всяка майка безпогрешно разпознава своето малко.
През размножителния период безпокойството на прилепите може да е причина за напускането на пещерата , загиването на малки и пр. Прилепите достигат полова зрялост сравнително късно и отглеждат едно-две малки за година т.е. те се размножават много по-бавно от други дребни бозайници. По тази причина всички дейности, които могат да доведат до загуба на поколението имат огромни последствия за популацията на вида.
Какво да правим, за да не застрашаваме прилепите в пещерите:
Пещерите и други подземни местообитания са от критично значение за опазване на прилепите. Често дори самите спелеолози са причина за безпокойството на прилепите – при прониквания в пещерите на големи групи от хора, при екипирането или преминаването през пещерата. Ето защо е изключително важно при посещението на пещерите да се спазват елементарни правила, които не допускат нанасянето на вреда на прилепите в тях:
- да се избягва посещението на значимите прилепни пещери в периодите 15май - 30 юли и 1декември - 30 март;
- при проникване и оборудване да не се вдига шум, или по друг начин да се допуска безпокойството на прилепните колонии;
- да не се допуска лагеруване или по-продължително пребиваване в зали, в които има размножителни или зимуващи колонии;
- да не се безпокоят прилепите, изпаднали в състояние на зимен сън – не ръчкайте, не клатушкайте и не завирайте фотоапарати и карбидки в зимуващите прилепи ;) В следствие на вашето забавление прилепите могат да не оцелеят до пролетта ;(
- не палете огън на входовете на пещерите, не влизайте с факли и внимавайте при ползването на карбитките си;
- никога не хвърляйте в пещерата отработения карбид, или други отпадъци. Това пречи и на другите пещерни обитатели и вреди на крехките екосистеми в пещерите.
Запознайте се с и със следните линкове и документи:
Инструкция за поведението на пещерняци при проникването на прилепните пещери.
Списък на значимите прилепни пещери в България.
Повече за опазването на пещерите