Благоустрояване на пещери

Благоустрояването на пещерите позволява повече хора да се докоснат до тяхната красота. Въпреки това, често благоустрояването на пещерите застрашава техния уникален и крехък подземен свят.

В България са благоустроени 10 пещери, от които понастоящем функционират 9. Това са: Магурата (с. Рабиша), Леденика (гр. Враца), Бачо Киро (гр. Дряново), Съева дупка (с. Брестница), Орлова чука (с. Пепелина), Дяволското гърло (с. Триград), Ягодинската пещера (с. Ягодина), Ухловица (с. Могилица) и Снежанка (гр. Пещера).
От тях най-значими за прилепите са Орлова чука, Дяволското гърло и Магурата. И в трите пещери зимуват огромни колонии от подковоноси прилепи (в Орлова чука и Магурата) и пещерни дългокрили (в Дяволското гърло), достигащи до 100 000 екземпляра! Зимуването на толкова големи колонии в посещавани пещери е възможно поради ограничителните режими на заповедите за тяхното управление, по-слабия туристически поток през зимата и грижите на екскурзоводите да осигуряват спокойствие на прилепите.

В различна степен на благоустрояване се намират не малък брой пещери в България, в които преди 1989 г. са започнали дейности по изграждане на пътеки за достъп, изчистване на пода, обрушване и подготовка за бетониране на алеи. При изготвянето или адаптирането на проекта за благоустройство е необходимо да се извършат съвременни изследвания, за да се отчетат коректно възможните негативни ефекти и опасности. Консултацията със специалист по прилепи е задължителна стъпка в периода на планиране, съгласуване на техническия проект и издаване на разрешение за експлоатация.
По време на строежа е възможно:
• трайно да изчезнат всички видове прилепи, поради постоянното безпокойство, шум и осветление в един сравнително дълъг период от време. Периодът за извършване на строително-ремонтните работи да бъде съобразен с биологията и сезонното обитаване на установените видове прилепи (т.е. ако прилепите използват пещерата за зимуване, строителните работи трябва да се проведат през лятото и обратно).
• пряко да се унищожат множество уникални пещерни троглобионти и други безгръбначни животни.
• По време на експлоатацията е възможно:
1. Осветителните тела и човешкото присъствие да променят микроклимата, тъй като неизбежно вдигат температурата на пещерата между 2–4ºС в зависимост
от мястото и насочеността на светлинния лъч. По-високата температура води до изсъхване на въздуха, към което пещерните животни са абсолютно неадаптирани и повечето видове просто умират. Често при благоустрояването се отварят или разширяват нови входове, при което се увеличава въздушното течение, което често води дори до постепенно изсъхване и разпрашване на пещерни образования.
2. На осветените стени да се появят мъхове и плесени, които са нетипични за пещерната среда.
Човекопотокът неизбежно внася външни микроорганизми, спори, семена и други нетипични организми, много от които повече или по-малко успяват да се приспособят към живота под земята, като по този начин променят хранителните
вериги и оттам състава на цялата изолирана екосистема.
3. Колониалните видове прилепи да са постоянно обезпокоявани и ако няма смекчаващи мерки/режими, да изчезнат от пещерата. Експертът посочва подземните зали, галерии и места със значение за размножаването, струпването и зимуването на прилепите, в които изрично не се допускат никакви дейности.

Препоръки за избягване и намаляване на въздействието
• Избор на безопасен период за провеждане на строителните работи.
• Осветителните тела трябва да са „студени“ източници (напр. LED диоди), а мощността, насочеността и работният режим на прожекторите трябва да е съобразен с обитанието на прилепи.
• Да се въведе постоянен или сезонен ограничителен режим за достъпа на посетители, филмови екипи и спелеолози за галериите и залите, които имат най-голямо значение за прилепите и пещерната фауна.
• Дизайнът на входната решетка трябва да осигурява свободен достъп на прилепите.

Освен за целите на туризма, често пещерите се "преустрояват" и се използват за съхраняване на сирена и кашкавал, за толежаване на вино, като гъбарници и дори като военни складове за гориво (в миналото).
Във всички тези случаи е необходимо правилно планиране и предварителни Оценки за въздействие върху околната среда, които да съобразят дейностите със специфичните условия и фауна на всяка пещера и да не позволят тяхното унищожаване.